Кой се страхува от тази ракета?
Имало едно време една галактическа организация на име НАСА.
Тя се появила в Съединени американски щати една година откакто Съюз на съветските социалистически републики изстреляли своя пръв неестествен сателит. Американците били толкоз шокирани от този сателит, че трябвало да създадат нещо незабавно по въпроса. И по този начин основали НАСА. После НАСА получила за задача да изпрати човек на Луната.
Целта била ясна. За към десетина години НАСА съумяла да активизира компании от цялата страна, да наеме най-хубавите експерти във всички области в името на преследването на тази цел. Отнело известно време, не всичко вървяло по проект, хора са загивали, само че в един юлски ден на 1969-та година задачата била изпълнена. Двама души с имена Нийл Амстронг и Бъз Олдрин се разходили по лунната повърхнина.
А след това всичко завършило.
Не, това не е напълно тъкмо. Просто политическата цел била изпълнена и към този момент нямало потребност да се наливат толкоз средства в разходки до Луната. Но трябвало ли е да се отхвърлят Съединени американски щати от космоса? Абсурд – въпреки всичко Съюз на съветските социалистически републики имали лична пилотирана стратегия. Тази на НАСА трябвало да продължи някак си напред, само че с по-скромни темпове.
Накрая била основана галактическата совалка. За тази цел били отворени десетки хиляди работни места в голям брой щати. Совалката разрешила да се конструира Международна галактическа станция, само че основната и́ задача е била да обезпечава работа на експертите. Те си получавали заплатите, совалката си летяла на към 300 километра над главите ни, а астронавтите излизали в галактическата пустош. Луната и Марс били нейде надалеч, недостижими.
Един ден през 2003-та година совалката “Колумбия ” се разпаднала над Тексас. И пристигнала равносметката. За толкоз десетилетия обиколки към Земята, нищо ново не било намерено. Нищо разтърсващо за актуалната просвета. Нищо, което си заслужава да бъде оповестено на предните корици на “Сайънс ” и “Нейчър ”. И по тази причина политиците решили – совалката би трябвало да си отиде, нова стратегия би трябвало да пристигна – и тя да бъде смислена.
Програмата получила доста имена през годините, само че в основата си била една и съща – галактически транспортен съд на име “Орион ” и свръхтежка ракета. Но под претекст, че големите запаси на щатите би трябвало да се оползотворяват на най-много, работните места от совалката били съхранени. Компромисът бил изработен – ракетата и корабът са щели да употребяват остарели елементи, тъй като старите индустриални линии трябвало да бъдат непокътнати. Иначе по какъв начин биха пазили работните места?
В интервала сред 2005-та и 2029-та година програмата погълнала $50 милиарда държавни пари. И … никой не полетял в космоса. Няма и свръхтежка ракета.
Междувременно се появил един човек на име Илон Мъск. Той бил захласнат от една фантазия – да стигне Марс. Затова почнал да строи ракети. В началото никой не го вземал насериозно. Даже когато ракетите му почнали да летят, омаловажили труда му. Направил ракета на име “Фолкън 1 ”? Много е дребна. Направил по-голяма ракета “Фолкън 9 ”? Голяма работа. Направил свръхтежка ракета на име “Фолкън Хеви ”? Пак не е толкоз добра, колкото тази, която ще изстрелва “Орион ”.
Накрая основал ракета на име “Старшип ”, която била толкоз огромна, че засенчила всичко досега. Товаподемността и́ щяла да бъде в пъти по-съществена от тази на държавната свръхтежка ракета. За структурата на “Старшип ” били нужни нововъведения, немислими към този миг – ракетата била оборудвана с мотори на метан, каквито в никакъв случай не били употребявани преди.
Стигнало се до решаващия миг – “Старшип ” достигнала до стартовата площадка. Но даже още не полетяла в космоса, политици и ръководители на НАСА почнали да я гледат намръщено. И почнали да държат сметка – за какво СпейсЕкс не си гледа държавните поръчки, вместо да се захваща със “Старшип ”.
Изказване, пропито със боязън.
Кой се опасява от “Старшип ”?
Дали това са хората, работещи по държавната ракета, които знаят, че в случай че се появи по-добър частен план, тяхното софтуерно дете ще е недоносено още преди да се е родило?
Дали това са конгресмените от съответните щати, на които към този момент им пари под задника?
Дали това са други компании, които знаят, че в този момент ще си имат доста по-сериозна конкуренция, в сравнение с са предложили?
Възможните отговори са доста. Но за мен има един-единствен решителен въпрос.
Как по този начин не се откри най-малко един човек на висок държавен пост, който да изрази безпокойство, че ще изпуснем Луната и Марс?
Как по този начин все за работните места ги боли, а не за бъдещето на човечеството…
